Обратно към извора
Луната се облещи на прозореца –
примамка за кръвта ми на вълчица
и паст на черна нощ пред мен разтвори се.
С див крясък призова ме нощна птица.
Летях или пропадах? Вече нямаше
посоката на полета значение.
Сред звездни светлини и сенки бягащи
се реех. Но в различно измерение.
Завръщах се, свободна, към първичното,
белязало ме с огнен знак на челото,
но задушено в норми на приличие.
Очи в очи се срещнахме – по-смела съм.
Откривах, като в сън от странно минало,
извечната природа на Вселената
и чудех се – нима не съм загинала
на простите въпроси от дилемите.
Камбаните в главата ми замлъкнаха
и стана тихо. Като пред знамение.
За мен ли древни жрици огън стъкнаха?
Дали за смърт, или за възкресение!?
© Вики All rights reserved.
