Обречен

Poesía » Otra

685 8 12

Обречен върви в снежна пустиня,

сред нея лазурни фенери блестят.

Звездиците ярки в простора заспиват.

Снежинки в душата му тихо валят.

Протяга ръка нагоре да стигне,

светлината крещяща от плахо небе.

Раздира сърцето му пясъчна зима,

обречен на обич разтопил снегове.

Същността му е пясък, горяща лавина.

Разлива безкористно нежна любов.

Роден да обича, без обич да взима!

Скитник-светлинен в пустинен живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ЦвететоБ (Цветето Б.)

Много ти благодаря!!!

2019-09-02T23:58:35+03:00
ЦвететоБ (Цветето Б.)

Благодаря сърдечно!!!

2019-09-02T18:15:43+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Много романтика и подходящи изразни средства.
Поздравление!

2019-09-02T17:42:34+03:00
ЦвететоБ (Цветето Б.)

Благодаря ти за коментара! Много се радвам, че си усетила тази нишка! Дано за всички има повече такива!

2019-09-01T21:24:50+03:00
limeruna (Йоана)

Звездиците ярки в простора заспиват.
Снежинки в душата му тихо валят.
…
Протяга ръка нагоре да стигне,
светлината крещяща от плахо небе.
…
Скитник-светлинен в пустинен живот.

Интересно пренасяне на светлината! Всеки човек си има мисия, въпреки трудностите. Много ми харесва, че усещам нишка на оптимизъм тук, въпреки тъгата.

2019-09-01T21:05:09+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0