Обречен върви в снежна пустиня,
сред нея лазурни фенери блестят.
Звездиците ярки в простора заспиват.
Снежинки в душата му тихо валят.
Протяга ръка нагоре да стигне,
светлината крещяща от плахо небе.
Раздира сърцето му пясъчна зима,
обречен на обич разтопил снегове.
Същността му е пясък, горяща лавина.
Разлива безкористно нежна любов.
Роден да обича, без обич да взима!
Скитник-светлинен в пустинен живот.