Обречен върви в снежна пустиня,
сред нея лазурни фенери блестят.
Звездиците ярки в простора заспиват.
Снежинки в душата му тихо валят.
Протяга ръка нагоре да стигне,
светлината крещяща от плахо небе.
Раздира сърцето му пясъчна зима,
обречен на обич разтопил снегове.
Същността му е пясък, горяща лавина.
Разлива безкористно нежна любов.
Роден да обича, без обич да взима!
Скитник-светлинен в пустинен живот.
© Цветето Б. All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
