Обречен върви в снежна пустиня,
сред нея лазурни фенери блестят.
Звездиците ярки в простора заспиват.
Снежинки в душата му тихо валят.
Протяга ръка нагоре да стигне,
светлината крещяща от плахо небе.
Раздира сърцето му пясъчна зима,
обречен на обич разтопил снегове.
Същността му е пясък, горяща лавина.
Разлива безкористно нежна любов.
Роден да обича, без обич да взима!
Скитник-светлинен в пустинен живот.
© Цветето Б. All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
