Обречен свят

13 jun 2010, 21:04

Poesía » De amor

497 0 0

В самотата си съзнах,

че няма нищо по пътя.

Всеки трепет е химера,

в която сам си заблуден.

От себе си съм отегчена,

с болни мисли и душа.

Обрекох всяко чувство,

абсурден шепот в тишина.

Ликът ми - огледална сянка -

изваян от мъгла в безвремие.

Далечен, странен, мълчалив -

светът, на който си обречен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.