snejana1907 (Снежана Миленова)
26 3
Jun 13, 2010, 9:04 PM

Обречен свят 

  Poetry » Love
506 0 0

В самотата си съзнах,

че няма нищо по пътя.

Всеки трепет е химера,

в която сам си заблуден.

 

От себе си съм отегчена,

с болни мисли и душа.

Обрекох всяко чувство,

абсурден шепот в тишина.

 

Ликът ми - огледална сянка -

изваян от мъгла в безвремие.

Далечен, странен, мълчалив -

светът, на който си обречен.

© Снежана Миленова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??