13.06.2010 г., 21:04 ч.

Обречен свят 

  Поезия » Любовна
507 0 0

В самотата си съзнах,

че няма нищо по пътя.

Всеки трепет е химера,

в която сам си заблуден.

 

От себе си съм отегчена,

с болни мисли и душа.

Обрекох всяко чувство,

абсурден шепот в тишина.

 

Ликът ми - огледална сянка -

изваян от мъгла в безвремие.

Далечен, странен, мълчалив -

светът, на който си обречен.

© Снежана Миленова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??