+Обречена+
Обречена
Искам да крещя, защото ме боли,
но безмълвна съм, за да не ви събудя,
искам да излея всичките сълзи,
но страхувам се да не ви удавя.
Гледам слънцето с тъга,
то грее… а в мене само студ,
протягам на вятъра ръка,
да ме полюлее в своя топъл скут.
Политам към небето устремена,
да докосна някой облак син,
но грохот… писък… и съм пронизана,
от мълния превърнах се в дим.
Подправям фалшивата усмивка,
а в мен бездна от тъга,
пред другите трябва да съм щастливка,
пред себе си… една обречена душа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Амбова Todos los derechos reservados
Просто съвет! 
