+Обречена+

Poetry

2.2K 0 9

Обречена

Искам да крещя, защото ме боли,

но безмълвна съм, за да не ви събудя,

искам да излея всичките сълзи,

но страхувам се да не ви удавя.

Гледам слънцето с тъга,

то грее… а в мене само студ,

протягам на вятъра ръка,

да ме полюлее в своя топъл скут.

Политам към небето устремена,

да докосна някой облак син,

но грохот… писък… и съм пронизана,

от мълния превърнах се в дим.

Подправям фалшивата усмивка,

а в мен бездна от тъга,

пред другите трябва да съм щастливка,

пред себе си… една обречена душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

achko (Ангел Стоев)

страхотно е !!!

2006-06-25T12:34:59+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Много е хубаво! Поздрав!
Ако искаш замени 'пронизана' с 'покосена' - по-добре се римува с "устремена" Просто съвет!

2006-06-17T23:34:50+03:00
eddie (Ивайло Яков)

Много ми хареса стиха !!!БРАВО!

2006-06-17T23:20:24+03:00
patenceto (Надя Георгиева)

Браво!! Перфектно! 6

2006-06-17T15:02:51+03:00
ВТ (Вили Тодоров)

"Политам към небето устремена,

да докосна някой облак син,

но грохот… писък… и съм пронизана,

от мълния превърнах се в дим."

Нарисувала си истинска картина!

2006-06-17T12:43:39+03:00