+Обречена+
Обречена
Искам да крещя, защото ме боли,
но безмълвна съм, за да не ви събудя,
искам да излея всичките сълзи,
но страхувам се да не ви удавя.
Гледам слънцето с тъга,
то грее… а в мене само студ,
протягам на вятъра ръка,
да ме полюлее в своя топъл скут.
Политам към небето устремена,
да докосна някой облак син,
но грохот… писък… и съм пронизана,
от мълния превърнах се в дим.
Подправям фалшивата усмивка,
а в мен бездна от тъга,
пред другите трябва да съм щастливка,
пред себе си… една обречена душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Амбова Всички права запазени
Просто съвет! 
