Обречена
Обикнах те до лудост и забравих,
смъртта, че ме обрича на мъглите
за вечност и в сърцето ми връхлита
с камбанен звън — забързан и неравен.
Забравих, че в очите ми наднича
разръфаната стълба, по която
душата ми, след първото си лято,
отива си във тяло на момиче.
Целувах те безумно пожелала,
през острите игли на кривотата
да пия ненаситно от росата, ...