Обречена

30 ago 2015, 11:45

Poesía » De amor

383 0 6

Обречена

Обикнах те до лудост и забравих,
смъртта, че ме обрича на мъглите
за вечност и в сърцето ми връхлита
с камбанен звън — забързан и неравен.

Забравих, че в очите ми наднича
разръфаната стълба, по която
душата ми, след първото си лято,
отива си във тяло на момиче.

Целувах те безумно пожелала,
през острите игли на кривотата
да пия ненаситно от росата,
по устните ти — слънчево-витални.

И в тебе да оставя отпечатък
от моето сърце — цъфтяща ружа.
Пригалиш ли го няма да съм чужда
в живот (по милост) даден ми за кратко.

Цвета Иванова

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vedrina (Марина Стоянова)

2016-05-03T07:23:54+03:00

!!!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2015-08-31T22:40:41+03:00

Прекрасно! Поздрав!
limeruna (Йоана)

2015-08-30T19:14:06+03:00

„Пригалиш ли го няма да съм чужда“ ... Прекрасно е когато някой човек те кара да се чувстваш пълноценен. Сърдечни поздрави!
rocker (Велин)

2015-08-30T15:22:14+03:00

И от мен поздрави за красотата на стиха и чувствата!
Qndov (Никола Яндов)

2015-08-30T14:57:37+03:00

Поздрав за написаното, Цвети!
Eia (Росица Танчева)

2015-08-30T12:24:38+03:00

Дълбоко ме развълнува. Замислих се. Обичаният човек дълго след физическата си кончина живее в сърцата на обичащите го, оставя светла диря след себе си...
Поздравления за Творбите с висока художествена стойност, които публикуваш в този сайт, Цвети!