Обречена
Обречена
Обикнах те до лудост и забравих,
смъртта, че ме обрича на мъглите
за вечност и в сърцето ми връхлита
с камбанен звън — забързан и неравен.
Забравих, че в очите ми наднича
разръфаната стълба, по която
душата ми, след първото си лято,
отива си във тяло на момиче.
Целувах те безумно пожелала,
през острите игли на кривотата
да пия ненаситно от росата,
по устните ти — слънчево-витални.
И в тебе да оставя отпечатък
от моето сърце — цъфтяща ружа.
Пригалиш ли го няма да съм чужда
в живот (по милост) даден ми за кратко.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
Прекрасно е когато някой човек те кара да се чувстваш пълноценен. Сърдечни поздрави!
