Обречена
Обречена
Обикнах те до лудост и забравих,
смъртта, че ме обрича на мъглите
за вечност и в сърцето ми връхлита
с камбанен звън — забързан и неравен.
Забравих, че в очите ми наднича
разръфаната стълба, по която
душата ми, след първото си лято,
отива си във тяло на момиче.
Целувах те безумно пожелала,
през острите игли на кривотата
да пия ненаситно от росата,
по устните ти — слънчево-витални.
И в тебе да оставя отпечатък
от моето сърце — цъфтяща ружа.
Пригалиш ли го няма да съм чужда
в живот (по милост) даден ми за кратко.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
!!!
-
Прекрасно! Поздрав!
-
„Пригалиш ли го няма да съм чужда“ ...
Прекрасно е когато някой човек те кара да се чувстваш пълноценен. Сърдечни поздрави! -
И от мен поздрави за красотата на стиха и чувствата!
-
Поздрав за написаното, Цвети!
-
Дълбоко ме развълнува. Замислих се. Обичаният човек дълго след физическата си кончина живее в сърцата на обичащите го, оставя светла диря след себе си...
Поздравления за Творбите с висока художествена стойност, които публикуваш в този сайт, Цвети!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
