9 ago 2007, 12:15

Обречена на самота

Poesía

813 0 3

Тя бродеше в живота без надежда, отблъсната, обречена на самота, не срещнала любов и ласка нежна, проклинаше тя своята съдба. Една жена по улиците скита, със свито и премръзнало лице, не знае кой любов ще и предложи и утрото какво ще донесе. Едничка мисъл стопля и душата, тя пак ще види своето дете, но вместо радост, в очите детски с болка обвинението ще прочете. Защо си ме обрекла да се мъча, да страдам до последния си час, защо за греховете ти безбройни цял живот да плащам аз. Една жена се лута в тъмнината, ненужна и отблъсната навред, тежък данък връща на съдбата и се прощава с родното дете.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Сирс (Ххх)

Прекрасно е.Наистина стилно, болезнено...и прекрасно.Единствено в третия куплет има малка липса на ритъм, която можеш да оправиш, ако помислиш.Едно голямо браво от мен =).

2007-08-09T22:52:59+03:00
evropa (Нели)

много силен стих. поздрав!

2007-08-09T19:42:50+03:00
Nella_gold (Нели )

Хей, много е тъжно, но и много силно...

2007-08-09T12:33:58+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0