9.08.2007 г., 12:15

Обречена на самота

Поезия

810 0 3

Тя бродеше в живота без надежда, отблъсната, обречена на самота, не срещнала любов и ласка нежна, проклинаше тя своята съдба. Една жена по улиците скита, със свито и премръзнало лице, не знае кой любов ще и предложи и утрото какво ще донесе. Едничка мисъл стопля и душата, тя пак ще види своето дете, но вместо радост, в очите детски с болка обвинението ще прочете. Защо си ме обрекла да се мъча, да страдам до последния си час, защо за греховете ти безбройни цял живот да плащам аз. Една жена се лута в тъмнината, ненужна и отблъсната навред, тежък данък връща на съдбата и се прощава с родното дете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Сирс (Ххх)

Прекрасно е.Наистина стилно, болезнено...и прекрасно.Единствено в третия куплет има малка липса на ритъм, която можеш да оправиш, ако помислиш.Едно голямо браво от мен =).

2007-08-09T22:52:59+03:00
evropa (Нели)

много силен стих. поздрав!

2007-08-09T19:42:50+03:00
Nella_gold (Нели )

Хей, много е тъжно, но и много силно...

2007-08-09T12:33:58+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0