Aug 9, 2007, 12:15 PM

Обречена на самота

Poetry

812 0 3

Тя бродеше в живота без надежда, отблъсната, обречена на самота, не срещнала любов и ласка нежна, проклинаше тя своята съдба. Една жена по улиците скита, със свито и премръзнало лице, не знае кой любов ще и предложи и утрото какво ще донесе. Едничка мисъл стопля и душата, тя пак ще види своето дете, но вместо радост, в очите детски с болка обвинението ще прочете. Защо си ме обрекла да се мъча, да страдам до последния си час, защо за греховете ти безбройни цял живот да плащам аз. Една жена се лута в тъмнината, ненужна и отблъсната навред, тежък данък връща на съдбата и се прощава с родното дете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Сирс (Ххх)

Прекрасно е.Наистина стилно, болезнено...и прекрасно.Единствено в третия куплет има малка липса на ритъм, която можеш да оправиш, ако помислиш.Едно голямо браво от мен =).

2007-08-09T22:52:59+03:00
evropa (Нели)

много силен стих. поздрав!

2007-08-09T19:42:50+03:00
Nella_gold (Нели )

Хей, много е тъжно, но и много силно...

2007-08-09T12:33:58+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0