amorata (Амората)
15 3
Aug 9, 2007, 12:15 PM

Обречена на самота 

  Poetry
605 0 3

Тя бродеше в живота без надежда,
отблъсната, обречена на самота,
не срещнала любов и ласка нежна,
проклинаше тя своята съдба.

Една жена по улиците скита,
със свито и премръзнало лице,
не знае кой любов ще и предложи
и утрото какво ще донесе.

Едничка мисъл стопля и душата,
тя пак ще види своето дете,
но вместо радост, в очите детски
с болка обвинението ще прочете.

Защо си ме обрекла да се мъча,
да страдам до последния си час,
защо за греховете ти безбройни
цял живот да плащам аз.

Една жена се лута в тъмнината,
ненужна и отблъсната навред,
тежък данък връща на съдбата
и се прощава с родното дете.

 

© Амората All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прекрасно е.Наистина стилно, болезнено...и прекрасно.Единствено в третия куплет има малка липса на ритъм, която можеш да оправиш, ако помислиш.Едно голямо браво от мен =).
  • много силен стих. поздрав!
  • Хей, много е тъжно, но и много силно...
Random works
: ??:??