МПетков (Марин Петков)
31 103
13 oct 2008, 6:50

Обречени 

  Poesía » De amor
1534 1 14

                 Обречени

С тиха надежда тя ме поглежда,
мамят две тъжни очи.
Нещо отново натам ме повежда,
а съвестта ми гълчи ли, гълчи.

Рядко нощта ни събира,
времето често дели.
Всеки тук своя пристан намира
и забравя какво го боли.

Душите ни - струни. Кафето е повод.
Тъмнината - приятел. Чувствата - довод.
Обещания няма. И бъдеще няма.
Няма измама. Малка, но... нашата драма.

2006 год.
гр.Айтос

© Марин Петков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??