МПетков (Марин Петков)
31 103
13 окт. 2008 г., 06:50

Обречени 

  Поэзия » Любовная
1572 1 14

                 Обречени

С тиха надежда тя ме поглежда,
мамят две тъжни очи.
Нещо отново натам ме повежда,
а съвестта ми гълчи ли, гълчи.

Рядко нощта ни събира,
времето често дели.
Всеки тук своя пристан намира
и забравя какво го боли.

Душите ни - струни. Кафето е повод.
Тъмнината - приятел. Чувствата - довод.
Обещания няма. И бъдеще няма.
Няма измама. Малка, но... нашата драма.

2006 год.
гр.Айтос

© Марин Петков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??