6 nov 2008, 21:08

Обречени...

  Poesía » Civil
661 0 0

Преплетени пътеки... асфалтово черни,

от призма пречупени в еднакъв калъп,

остри думи лютят в очите неверни,

човещината май вече превила е гръб.

 

Угасват искриците в нежната длан...

сърцата сковани в жестоката скреж,

убиват в ярост победената свян,

линчуван... стопява се последен копнеж.

 

Някъде там умира възвишен шепот,

духовното гризе камък в тъмна сянка,

човеците зазидани - всеки в своя крепост

на "недостижимото" си его чертаят рамка.

 

Предадени... и стрелките сковани мълчат,

търсят своята малка секунда в нощта,

страшни дяволи раздират нашата плът,

обричаме се на самоунищожение и нищета.

 

Скрит егоизъм дълбае в чиста душа,

сенки на подлост подмолно зоват,

раждайки се, умира на доброто лъча....

Боже, накъде е тръгнал светът...?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Манджукова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...