6.11.2008 г., 21:08

Обречени...

657 0 0

Преплетени пътеки... асфалтово черни,

от призма пречупени в еднакъв калъп,

остри думи лютят в очите неверни,

човещината май вече превила е гръб.

 

Угасват искриците в нежната длан...

сърцата сковани в жестоката скреж,

убиват в ярост победената свян,

линчуван... стопява се последен копнеж.

 

Някъде там умира възвишен шепот,

духовното гризе камък в тъмна сянка,

човеците зазидани - всеки в своя крепост

на "недостижимото" си его чертаят рамка.

 

Предадени... и стрелките сковани мълчат,

търсят своята малка секунда в нощта,

страшни дяволи раздират нашата плът,

обричаме се на самоунищожение и нищета.

 

Скрит егоизъм дълбае в чиста душа,

сенки на подлост подмолно зоват,

раждайки се, умира на доброто лъча....

Боже, накъде е тръгнал светът...?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Манджукова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....