Nov 6, 2008, 9:08 PM

Обречени...

  Poetry » Civic
659 0 0

Преплетени пътеки... асфалтово черни,

от призма пречупени в еднакъв калъп,

остри думи лютят в очите неверни,

човещината май вече превила е гръб.

 

Угасват искриците в нежната длан...

сърцата сковани в жестоката скреж,

убиват в ярост победената свян,

линчуван... стопява се последен копнеж.

 

Някъде там умира възвишен шепот,

духовното гризе камък в тъмна сянка,

човеците зазидани - всеки в своя крепост

на "недостижимото" си его чертаят рамка.

 

Предадени... и стрелките сковани мълчат,

търсят своята малка секунда в нощта,

страшни дяволи раздират нашата плът,

обричаме се на самоунищожение и нищета.

 

Скрит егоизъм дълбае в чиста душа,

сенки на подлост подмолно зоват,

раждайки се, умира на доброто лъча....

Боже, накъде е тръгнал светът...?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Манджукова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...