Senni (Силвия)
162 1968
10 sept 2008, 10:24

Обречени на обич 

  Poesía » De amor
651 0 8

ОБРЕЧЕНИ НА ОБИЧ

Там... където ме покрива тишината,

а гласа ти всъщност, той ме приласкава,

и изплакана... от нечия китара

любовта ни... се разпалва, не изгаря.

Там... във дебрите на миг неизживян,

тръпна... бледа е душата ми,

стон от теб, погълнат... неразбран,

в истината... там заспива красотата ми.

И от теб ще бягам... някъде към края,

неусетно... ще прекрача тъмнината,

зная... бавно ще намирам Рая,

теб ще търся... във духа на светлината.

И пак очите ми... проникнали в духа ти,

ще се затварят вечер... изморени

и ще препускат... стръвно дните ни

заспиваме... във любовта си потопени.

И време има... влюбени да остареем,

ръцете ни... безкръвно са преплетени,

душите ни... завързани една за друга,

дали... на непорочност сме обречени.

© Силвия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??