Обречени на обич
ОБРЕЧЕНИ НА ОБИЧ
Там... където ме покрива тишината,
а гласа ти всъщност, той ме приласкава,
и изплакана... от нечия китара
любовта ни... се разпалва, не изгаря.
Там... във дебрите на миг неизживян,
тръпна... бледа е душата ми,
стон от теб, погълнат... неразбран,
в истината... там заспива красотата ми.
И от теб ще бягам... някъде към края,
неусетно... ще прекрача тъмнината,
зная... бавно ще намирам Рая,
теб ще търся... във духа на светлината.
И пак очите ми... проникнали в духа ти,
ще се затварят вечер... изморени
и ще препускат... стръвно дните ни
заспиваме... във любовта си потопени.
И време има... влюбени да остареем,
ръцете ни... безкръвно са преплетени,
душите ни... завързани една за друга,
дали... на непорочност сме обречени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
