Обречени на обич
ОБРЕЧЕНИ НА ОБИЧ
Там... където ме покрива тишината,
а гласа ти всъщност, той ме приласкава,
и изплакана... от нечия китара
любовта ни... се разпалва, не изгаря.
Там... във дебрите на миг неизживян,
тръпна... бледа е душата ми,
стон от теб, погълнат... неразбран,
в истината... там заспива красотата ми.
И от теб ще бягам... някъде към края,
неусетно... ще прекрача тъмнината,
зная... бавно ще намирам Рая,
теб ще търся... във духа на светлината.
И пак очите ми... проникнали в духа ти,
ще се затварят вечер... изморени
и ще препускат... стръвно дните ни
заспиваме... във любовта си потопени.
И време има... влюбени да остареем,
ръцете ни... безкръвно са преплетени,
душите ни... завързани една за друга,
дали... на непорочност сме обречени.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Все права защищены
