Обречени сме
С очите си опитвам се да виждам,
за мен, необяснимите неща.
В сърцето си старая се да чувствам
цялата твоя необятна красота.
Времето минава покрай мен,
лети, отнася целеустремено
частици нежност и вълшебство,
за теб единствено предназначени.
В океана на мечтите мои,
едничък пристан си ми ти,
единствено на тебе вярвам,
потъвам само в твоите очи.
Усещам със сърцето си нещата,
тъй както казваш ми ги ти,
виждам през очите красотата,
възприел я вместо мене ти.
От думите ти сещам утринното слънце,
в прегръдките ти - цялата ти топлина,
целувките ти - знойни ме изпепеляват,
а аз - притихнала във тебе се топя...
Нарекох те със нежност "мое Слънце",
за теб съм аз далечната изстрадала Луна,
обречени сме на вселенското безвремие,
обречени, откакто Господ ни събра...
за мен, необяснимите неща.
В сърцето си старая се да чувствам
цялата твоя необятна красота.
Времето минава покрай мен,
лети, отнася целеустремено
частици нежност и вълшебство,
за теб единствено предназначени.
В океана на мечтите мои,
едничък пристан си ми ти,
единствено на тебе вярвам,
потъвам само в твоите очи.
Усещам със сърцето си нещата,
тъй както казваш ми ги ти,
виждам през очите красотата,
възприел я вместо мене ти.
От думите ти сещам утринното слънце,
в прегръдките ти - цялата ти топлина,
целувките ти - знойни ме изпепеляват,
а аз - притихнала във тебе се топя...
Нарекох те със нежност "мое Слънце",
за теб съм аз далечната изстрадала Луна,
обречени сме на вселенското безвремие,
обречени, откакто Господ ни събра...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мила Нежна Todos los derechos reservados
