Aug 14, 2007, 11:34 AM

Обречени сме

  Poetry
756 0 9
С очите си опитвам се да виждам,
за  мен, необяснимите неща.
В сърцето си старая се да чувствам
цялата твоя необятна красота.

Времето минава покрай мен,
лети, отнася целеустремено
частици нежност и вълшебство,
за теб единствено предназначени.

В океана на мечтите мои,
едничък пристан си ми ти,
единствено на тебе вярвам,
потъвам само в твоите очи.

Усещам със сърцето си нещата,
тъй както казваш ми ги ти,
виждам през очите красотата,
възприел я вместо мене ти.

От думите ти сещам утринното слънце,
в прегръдките ти - цялата ти топлина,
целувките ти - знойни ме изпепеляват,
а аз - притихнала във тебе се топя...

Нарекох те със нежност "мое Слънце",
за теб съм аз далечната изстрадала Луна,
обречени сме на вселенското безвремие,
обречени, откакто Господ ни събра...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мила Нежна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...