Mili4ka (Мила Нежна)
253 1166
14 авг. 2007 г., 11:34

Обречени сме 

  Поэзия
619 0 9
С очите си опитвам се да виждам,
за  мен, необяснимите неща.
В сърцето си старая се да чувствам
цялата твоя необятна красота.

Времето минава покрай мен,
лети, отнася целеустремено
частици нежност и вълшебство,
за теб единствено предназначени.

В океана на мечтите мои,
едничък пристан си ми ти,
единствено на тебе вярвам,
потъвам само в твоите очи.

Усещам със сърцето си нещата,
тъй както казваш ми ги ти,
виждам през очите красотата,
възприел я вместо мене ти.

От думите ти сещам утринното слънце,
в прегръдките ти - цялата ти топлина,
целувките ти - знойни ме изпепеляват,
а аз - притихнала във тебе се топя...

Нарекох те със нежност "мое Слънце",
за теб съм аз далечната изстрадала Луна,
обречени сме на вселенското безвремие,
обречени, откакто Господ ни събра...

© Мила Нежна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??