Обречени сме

14.08.2007 г., 11:34 ч.

Поезия

5.0 / 7

667 0 9

С очите си опитвам се да виждам,
за мен, необяснимите неща.
В сърцето си старая се да чувствам
цялата твоя необятна красота.
Времето минава покрай мен,
лети, отнася целеустремено
частици нежност и вълшебство,
за теб единствено предназначени.
В океана на мечтите мои,
едничък пристан си ми ти,
единствено на тебе вярвам,
потъвам само в твоите очи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Папка "Аутизъм"
****

**** Денят започва в шест без пет. Понякога е много тъмно. Луната – бледолик поет, върху словата си ...
Разказ за тишината

От тази тишина ще оглушея. Такава тишина е подлудяваща. Прилича на жена ( привидно фея) а всъщност е...
На мама

Дата е - сол в календара. Твоята дата, светице! Кой липов чай за попара днес ще ми сипе в паницата? ...

Още произведения »