Обречено желание
Защо напразно даваш ми надежди,
когато знаеш, че те всички са напразни?
Палиш в мен искрици и копнежи,
с приказки омайни и коварни.
Убиваш цялото старание,
което съм положила да те забравя.
И всеки миг е като наказание,
да се чувствам жива, знаейки, че съм умряла.
Но те искам и не мога да забравя,
нима възможно е на сърцето да омръзне?!
Но знам, че нищо повече не мога да направя,
както адът никога не може да замръзне.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Алекс Todos los derechos reservados
