Защо напразно даваш ми надежди,

когато знаеш, че те всички са напразни?

Палиш в мен искрици и копнежи,

с приказки омайни и коварни.

Убиваш цялото старание,

което съм положила да те забравя.

И всеки миг е като наказание,

да се чувствам жива, знаейки, че съм умряла.

Но те искам и не мога да забравя,

нима възможно е на сърцето да омръзне?!

Но знам, че нищо повече не мога да направя,

както адът никога не може да замръзне.