Обречено желание
Защо напразно даваш ми надежди,
когато знаеш, че те всички са напразни?
Палиш в мен искрици и копнежи,
с приказки омайни и коварни.
Убиваш цялото старание,
което съм положила да те забравя.
И всеки миг е като наказание,
да се чувствам жива, знаейки, че съм умряла.
Но те искам и не мога да забравя,
нима възможно е на сърцето да омръзне?!
Но знам, че нищо повече не мога да направя,
както адът никога не може да замръзне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алекс Всички права запазени
