Защо напразно даваш ми надежди,
когато знаеш, че те всички са напразни?
Палиш в мен искрици и копнежи,
с приказки омайни и коварни.
Убиваш цялото старание,
което съм положила да те забравя.
И всеки миг е като наказание,
да се чувствам жива, знаейки, че съм умряла.
Но те искам и не мога да забравя,
нима възможно е на сърцето да омръзне?!
Но знам, че нищо повече не мога да направя,
както адът никога не може да замръзне.
© Алекс All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
