27 окт. 2010 г., 13:34
Обречено желание
Защо напразно даваш ми надежди,
когато знаеш, че те всички са напразни?
Палиш в мен искрици и копнежи,
с приказки омайни и коварни.
Убиваш цялото старание,
което съм положила да те забравя.
И всеки миг е като наказание,
да се чувствам жива, знаейки, че съм умряла.
Но те искам и не мога да забравя,
нима възможно е на сърцето да омръзне?!
Но знам, че нищо повече не мога да направя,
както адът никога не може да замръзне.
когато знаеш, че те всички са напразни?
Палиш в мен искрици и копнежи,
с приказки омайни и коварни.
Убиваш цялото старание,
което съм положила да те забравя.
И всеки миг е като наказание,
да се чувствам жива, знаейки, че съм умряла.
Но те искам и не мога да забравя,
нима възможно е на сърцето да омръзне?!
Но знам, че нищо повече не мога да направя,
както адът никога не може да замръзне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Алекс Все права защищены
Предложения
-
-
Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
-
Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...
-
Узреть в листочках всю планету, И край ночной, мчащий к рассвету. Узреть ночь в день, и день в ночи,...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
