7 ene 2008, 9:43
Обреченост
Дървета - призраци в скрити спомени,
жарави пушещи в диви пепелища
и скрити чувства в гонещи се облаци,
заспали под провикващи се мисли.
И сладост нежна в сутрешно прокобие,
сърца разбити в думите на просяк,
една ръка протегната да те докосне,
попаднала в сърцето на езичник.
И черни мисли с белота покривани,
оставени на стар очукан миндер,
сълзи от никого до болка не проливани
и чувства от загнилост недоносени...
И ти си тръгваш в откъсващи се стонове,
разбрал до болка колко си ненужен...
И скрити чувства в гонещи се облаци,
крещят без глас, че те обичат!
жарави пушещи в диви пепелища
и скрити чувства в гонещи се облаци,
заспали под провикващи се мисли.
И сладост нежна в сутрешно прокобие,
сърца разбити в думите на просяк,
една ръка протегната да те докосне,
попаднала в сърцето на езичник.
И черни мисли с белота покривани,
оставени на стар очукан миндер,
сълзи от никого до болка не проливани
и чувства от загнилост недоносени...
И ти си тръгваш в откъсващи се стонове,
разбрал до болка колко си ненужен...
И скрити чувства в гонещи се облаци,
крещят без глас, че те обичат!
© Диана Димитрова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
"И скрити чувства в гонещи се облаци,
крещят без глас, че те обичат!"
Хубав стих! -
силно и красиво!!!
с обич за теб, Диана. -
Силно!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
и чувства от загнилост недоносени..."
Много силно!Харесва ми!