7.01.2008 г., 9:43 ч.

Обреченост 

  Поезия
5.0 / 3
598 0 4
Дървета - призраци в скрити спомени,
жарави пушещи в диви пепелища
и скрити чувства в гонещи се облаци,
заспали под провикващи се мисли.


И сладост нежна в сутрешно прокобие,
сърца разбити в думите на просяк,
една ръка протегната да те докосне,
попаднала в сърцето на езичник.


И черни мисли с белота покривани,
оставени на стар очукан миндер,
сълзи от никого до болка не проливани
и чувства от загнилост недоносени...


И ти си тръгваш в откъсващи се стонове,
разбрал до болка колко си ненужен...
И скрити чувства в гонещи се облаци,
крещят без глас, че те обичат!

© Диана Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Аз дишам в рими, в стихове изливам това, което вдън душата пазя. Понякога е светло и красиво, поняко...
  • От години, все там си стоеше, на завоя, до старият мост — но не светеше, просто стърчеше, като някой...
  • В зеленото на моите очи все още онзи тъжен спомен диша. След счупено - лепеното личи и връзвам си ръ...

Още произведения »