7.01.2008 г., 9:43

Обреченост

719 0 4
Дървета - призраци в скрити спомени,
жарави пушещи в диви пепелища
и скрити чувства в гонещи се облаци,
заспали под провикващи се мисли.


И сладост нежна в сутрешно прокобие,
сърца разбити в думите на просяк,
една ръка протегната да те докосне,
попаднала в сърцето на езичник.


И черни мисли с белота покривани,
оставени на стар очукан миндер,
сълзи от никого до болка не проливани
и чувства от загнилост недоносени...


И ти си тръгваш в откъсващи се стонове,
разбрал до болка колко си ненужен...
И скрити чувства в гонещи се облаци,
крещят без глас, че те обичат!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...