Обреченост
Дървета - призраци в скрити спомени,
жарави пушещи в диви пепелища
и скрити чувства в гонещи се облаци,
заспали под провикващи се мисли.
И сладост нежна в сутрешно прокобие,
сърца разбити в думите на просяк,
една ръка протегната да те докосне,
попаднала в сърцето на езичник.
И черни мисли с белота покривани,
оставени на стар очукан миндер,
сълзи от никого до болка не проливани
и чувства от загнилост недоносени...
И ти си тръгваш в откъсващи се стонове,
разбрал до болка колко си ненужен...
И скрити чувства в гонещи се облаци,
крещят без глас, че те обичат!
жарави пушещи в диви пепелища
и скрити чувства в гонещи се облаци,
заспали под провикващи се мисли.
И сладост нежна в сутрешно прокобие,
сърца разбити в думите на просяк,
една ръка протегната да те докосне,
попаднала в сърцето на езичник.
И черни мисли с белота покривани,
оставени на стар очукан миндер,
сълзи от никого до болка не проливани
и чувства от загнилост недоносени...
И ти си тръгваш в откъсващи се стонове,
разбрал до болка колко си ненужен...
И скрити чувства в гонещи се облаци,
крещят без глас, че те обичат!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Димитрова Всички права запазени
