7 nov 2008, 12:42

Обръщане

909 0 0
Обръщане

С прелюдия към вчерашен живот
започва утрото ми винаги.
Но да се върнем там, в началото
на мойто крехко минало.

Какво ли ще си кажат хората?!
Че някой млад археолог
открил е вехтите ми кокали
на дъното на плитък ров.

Немеят строги архитекти -
строежът ми е прост,
та само 206 елемента
крепят един живот.

Къде отиде този Дарвин?!
Къде е този сноб?!
Не вярвам в стари динозаври,
това е извод нов.

От първата си клетка питам.
Къде е моят дух?
Дали витае под звездите
или е земен роб?

Риториката ме привлича
с извечния въпрос.
Ще питам докъдето мога,
ще следвам своя ход.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...