7 нояб. 2008 г., 12:42

Обръщане

914 0 0
Обръщане

С прелюдия към вчерашен живот
започва утрото ми винаги.
Но да се върнем там, в началото
на мойто крехко минало.

Какво ли ще си кажат хората?!
Че някой млад археолог
открил е вехтите ми кокали
на дъното на плитък ров.

Немеят строги архитекти -
строежът ми е прост,
та само 206 елемента
крепят един живот.

Къде отиде този Дарвин?!
Къде е този сноб?!
Не вярвам в стари динозаври,
това е извод нов.

От първата си клетка питам.
Къде е моят дух?
Дали витае под звездите
или е земен роб?

Риториката ме привлича
с извечния въпрос.
Ще питам докъдето мога,
ще следвам своя ход.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ди Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...