7.11.2008 г., 12:42

Обръщане

913 0 0
Обръщане

С прелюдия към вчерашен живот
започва утрото ми винаги.
Но да се върнем там, в началото
на мойто крехко минало.

Какво ли ще си кажат хората?!
Че някой млад археолог
открил е вехтите ми кокали
на дъното на плитък ров.

Немеят строги архитекти -
строежът ми е прост,
та само 206 елемента
крепят един живот.

Къде отиде този Дарвин?!
Къде е този сноб?!
Не вярвам в стари динозаври,
това е извод нов.

От първата си клетка питам.
Къде е моят дух?
Дали витае под звездите
или е земен роб?

Риториката ме привлича
с извечния въпрос.
Ще питам докъдето мога,
ще следвам своя ход.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ди Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...