7.11.2008 г., 12:42

Обръщане

907 0 0
Обръщане

С прелюдия към вчерашен живот
започва утрото ми винаги.
Но да се върнем там, в началото
на мойто крехко минало.

Какво ли ще си кажат хората?!
Че някой млад археолог
открил е вехтите ми кокали
на дъното на плитък ров.

Немеят строги архитекти -
строежът ми е прост,
та само 206 елемента
крепят един живот.

Къде отиде този Дарвин?!
Къде е този сноб?!
Не вярвам в стари динозаври,
това е извод нов.

От първата си клетка питам.
Къде е моят дух?
Дали витае под звездите
или е земен роб?

Риториката ме привлича
с извечния въпрос.
Ще питам докъдето мога,
ще следвам своя ход.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ди Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...