Nov 7, 2008, 12:42 PM

Обръщане

910 0 0
Обръщане

С прелюдия към вчерашен живот
започва утрото ми винаги.
Но да се върнем там, в началото
на мойто крехко минало.

Какво ли ще си кажат хората?!
Че някой млад археолог
открил е вехтите ми кокали
на дъното на плитък ров.

Немеят строги архитекти -
строежът ми е прост,
та само 206 елемента
крепят един живот.

Къде отиде този Дарвин?!
Къде е този сноб?!
Не вярвам в стари динозаври,
това е извод нов.

От първата си клетка питам.
Къде е моят дух?
Дали витае под звездите
или е земен роб?

Риториката ме привлича
с извечния въпрос.
Ще питам докъдето мога,
ще следвам своя ход.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...