16 feb 2010, 21:57

Обръщение към непознат

  Poesía » Otra
1K 0 0

Мое Аз,
чак сега го осъзнавам -
тебе познавам,
досущ непознат.

Моя Същност,
за теб пък съм аз всъщност:
странник пътуващ,
в свят без мечти бленуващ...

Клета Душа моя,
за теб съм готова
да живея до края,
за всяка грешка щом трябва -
ще се покая.
Плачи, гърчи се -
няма да се разколебая.
В мен си ти,
аз отвъд:
Проблеми провисват понякога
на съвместната гръд.
Силни ще бъдем,
доколкото можем -
дори когато щастието
на карта някой е заложил.

Огледална моя,
родени сме с теб -
две сестри.
Разбирателство
единствено трябва ми -
щом съдбата с любов ни дари.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Маркова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...