16 feb 2010, 21:57

Обръщение към непознат

  Poesía » Otra
1K 0 0

Мое Аз,
чак сега го осъзнавам -
тебе познавам,
досущ непознат.

Моя Същност,
за теб пък съм аз всъщност:
странник пътуващ,
в свят без мечти бленуващ...

Клета Душа моя,
за теб съм готова
да живея до края,
за всяка грешка щом трябва -
ще се покая.
Плачи, гърчи се -
няма да се разколебая.
В мен си ти,
аз отвъд:
Проблеми провисват понякога
на съвместната гръд.
Силни ще бъдем,
доколкото можем -
дори когато щастието
на карта някой е заложил.

Огледална моя,
родени сме с теб -
две сестри.
Разбирателство
единствено трябва ми -
щом съдбата с любов ни дари.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Маркова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...