Feb 16, 2010, 9:57 PM

Обръщение към непознат 

  Poetry » Other
707 0 0

Мое Аз,
чак сега го осъзнавам -
тебе познавам,
досущ непознат.

Моя Същност,
за теб пък съм аз всъщност:
странник пътуващ,
в свят без мечти бленуващ...

Клета Душа моя,
за теб съм готова
да живея до края,
за всяка грешка щом трябва -
ще се покая.
Плачи, гърчи се -
няма да се разколебая.
В мен си ти,
аз отвъд:
Проблеми провисват понякога
на съвместната гръд.
Силни ще бъдем,
доколкото можем -
дори когато щастието
на карта някой е заложил.

Огледална моя,
родени сме с теб -
две сестри.
Разбирателство
единствено трябва ми -
щом съдбата с любов ни дари.

© Екатерина Маркова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??