16.02.2010 г., 21:57

Обръщение към непознат

1K 0 0

Мое Аз,
чак сега го осъзнавам -
тебе познавам,
досущ непознат.

Моя Същност,
за теб пък съм аз всъщност:
странник пътуващ,
в свят без мечти бленуващ...

Клета Душа моя,
за теб съм готова
да живея до края,
за всяка грешка щом трябва -
ще се покая.
Плачи, гърчи се -
няма да се разколебая.
В мен си ти,
аз отвъд:
Проблеми провисват понякога
на съвместната гръд.
Силни ще бъдем,
доколкото можем -
дори когато щастието
на карта някой е заложил.

Огледална моя,
родени сме с теб -
две сестри.
Разбирателство
единствено трябва ми -
щом съдбата с любов ни дари.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Маркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...