Обсебваш ме малко по малко
Обсебваш ме малко по малко
И от думите ти сладки
пак така съм окрилена...
Жестовете – плахи, малки
търсят нежност споделена.
И невинна до забрава
искам с трепет да се впусна.
Преминавам по жарава
след играта ти изкусна.
Но колко може да си луд,
питам се по залез – здрачна.
В съня ми идваш и е студ
щом не си в нощта прозрачна.
Ухае люляк, звезден прах
пак ума ми замъглява.
Но знай, че малко ме е страх,
любовта ти тъй пленява.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светла Асенова Todos los derechos reservados
