И от думите ти сладки
пак така съм окрилена...
Жестовете – плахи, малки
търсят нежност споделена.
И невинна до забрава
искам с трепет да се впусна.
Преминавам по жарава
след играта ти изкусна.
Но колко може да си луд,
питам се по залез – здрачна.
В съня ми идваш и е студ
щом не си в нощта прозрачна.
Ухае люляк, звезден прах
пак ума ми замъглява.
Но знай, че малко ме е страх,
любовта ти тъй пленява.
© Светла Асенова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
