2 may 2022, 10:05

Обяснение в любов

906 7 12

Потайна си като река,

в която сам ще се удавя.

Не си протягала ръка.

Но аз умея да подавам.

 

Душата ми е куп сено -

и залезът го е подпалил.

Ще изгори ли - все едно.

Аз повече не се надявам.

 

Пред теб съм като стрък трева.

И всеки може да я смачка.

Ти само отпусни глава,

когато ни поглъща здрачът.

 

Ще ти разкажа за съня,

след който ще си моя - зная.

Преди да тръгнеш вън сама,

постой в безлунната ми стая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слави Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...