2 мая 2022 г., 10:05

Обяснение в любов

903 7 12

Потайна си като река,

в която сам ще се удавя.

Не си протягала ръка.

Но аз умея да подавам.

 

Душата ми е куп сено -

и залезът го е подпалил.

Ще изгори ли - все едно.

Аз повече не се надявам.

 

Пред теб съм като стрък трева.

И всеки може да я смачка.

Ти само отпусни глава,

когато ни поглъща здрачът.

 

Ще ти разкажа за съня,

след който ще си моя - зная.

Преди да тръгнеш вън сама,

постой в безлунната ми стая.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слави Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...