2.05.2022 г., 10:05

Обяснение в любов

916 7 12

Потайна си като река,

в която сам ще се удавя.

Не си протягала ръка.

Но аз умея да подавам.

 

Душата ми е куп сено -

и залезът го е подпалил.

Ще изгори ли - все едно.

Аз повече не се надявам.

 

Пред теб съм като стрък трева.

И всеки може да я смачка.

Ти само отпусни глава,

когато ни поглъща здрачът.

 

Ще ти разкажа за съня,

след който ще си моя - зная.

Преди да тръгнеш вън сама,

постой в безлунната ми стая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слави Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...