Потайна си като река,
в която сам ще се удавя.
Не си протягала ръка.
Но аз умея да подавам.
Душата ми е куп сено -
и залезът го е подпалил.
Ще изгори ли - все едно.
Аз повече не се надявам.
Пред теб съм като стрък трева.
И всеки може да я смачка.
Ти само отпусни глава,
когато ни поглъща здрачът.
Ще ти разкажа за съня,
след който ще си моя - зная.
Преди да тръгнеш вън сама,
постой в безлунната ми стая.
© Слави Тодоров Всички права запазени