2.05.2022 г., 10:05

Обяснение в любов

900 7 12

Потайна си като река,

в която сам ще се удавя.

Не си протягала ръка.

Но аз умея да подавам.

 

Душата ми е куп сено -

и залезът го е подпалил.

Ще изгори ли - все едно.

Аз повече не се надявам.

 

Пред теб съм като стрък трева.

И всеки може да я смачка.

Ти само отпусни глава,

когато ни поглъща здрачът.

 

Ще ти разкажа за съня,

след който ще си моя - зная.

Преди да тръгнеш вън сама,

постой в безлунната ми стая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слави Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...