15 sept 2007, 16:03

Обяснение в любов

  Poesía
756 0 2
Обичам те.
Мойта мисъл - светкавица бърза,
полетява към тебе сега.
Километри минава.
Равнините пресича.
И достига до тебе в нощта.
Боса ходи тя, бърза
по гори и чукари,
планините изкачва, преплува реки
и вървейки в тъмата, със вятъра спори
и достига звезди и Луна.
Приближава се тихо до твоята стая,
до лицето ти спира за миг,
на ухото ти дълго и нежно говори,
тихо гали прекрасния лик.
В миг разбираш, любими мой,
че аз те обичам,
че за тебе копнея във звездната нощ
и макар километри да разделят
нашите мисли,
ти ми връщаш твойта с любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Дюлгерова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...