Sep 15, 2007, 4:03 PM

Обяснение в любов

  Poetry
751 0 2
Обичам те.
Мойта мисъл - светкавица бърза,
полетява към тебе сега.
Километри минава.
Равнините пресича.
И достига до тебе в нощта.
Боса ходи тя, бърза
по гори и чукари,
планините изкачва, преплува реки
и вървейки в тъмата, със вятъра спори
и достига звезди и Луна.
Приближава се тихо до твоята стая,
до лицето ти спира за миг,
на ухото ти дълго и нежно говори,
тихо гали прекрасния лик.
В миг разбираш, любими мой,
че аз те обичам,
че за тебе копнея във звездната нощ
и макар километри да разделят
нашите мисли,
ти ми връщаш твойта с любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Дюлгерова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...