15.09.2007 г., 16:03

Обяснение в любов

752 0 2
Обичам те.
Мойта мисъл - светкавица бърза,
полетява към тебе сега.
Километри минава.
Равнините пресича.
И достига до тебе в нощта.
Боса ходи тя, бърза
по гори и чукари,
планините изкачва, преплува реки
и вървейки в тъмата, със вятъра спори
и достига звезди и Луна.
Приближава се тихо до твоята стая,
до лицето ти спира за миг,
на ухото ти дълго и нежно говори,
тихо гали прекрасния лик.
В миг разбираш, любими мой,
че аз те обичам,
че за тебе копнея във звездната нощ
и макар километри да разделят
нашите мисли,
ти ми връщаш твойта с любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Дюлгерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...