16 abr 2017, 1:28

Обява

  Poesía » Otra
550 2 7

Търся квартира, да е изолирана,

където спокойно да си пия виното.

Където да не бъда наричан предател

и да не трябва да следя

за граматиката

на онези, мои проклети фрази,

пълни за теб с непростими грешки – 

всички плод на страстта човешка.

Да не ми трябва и грам​ оправдание

кога искам близост, кога разстояние.

Сам да избирам дали да сложа икона

или жена без сутиен да наричам 'мадона'.

Дали с език съм безмилостен 

като смъртен часовник

или да е нежен камшик на умел любовник.

Не искам никой да ми смесва боята

на моето вътре с друга някаква.

Да мога сам да си определям сезоните,

кога да пътувам или да хвърлям котва.

Не искам много – 

само квартира, в която

като в удобен калъф да положа душата си.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много добро стихотворение,с прекрасен финал!
  • Човек трябва да бъде преди всичко себе си! Има и задължителни житейски компромиси, но свободата да си личност е свещена!
  • Ще намериш! Не знаешл къде? Ти самият си тази обител! Когато спреш да мислиш за околните преди да помислиш за себе си, душата ти ще се почувства комфортно. Сигурна съм!
  • Много съкровено и истинско. Но...кажи на лирическата си не само да иска, а да действа -– да разбие проклетата Клетка и да полети към Свободата си!!
  • Страхотно!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...