16 апр. 2017 г., 01:28

Обява

551 2 7

Търся квартира, да е изолирана,

където спокойно да си пия виното.

Където да не бъда наричан предател

и да не трябва да следя

за граматиката

на онези, мои проклети фрази,

пълни за теб с непростими грешки – 

всички плод на страстта човешка.

Да не ми трябва и грам​ оправдание

кога искам близост, кога разстояние.

Сам да избирам дали да сложа икона

или жена без сутиен да наричам 'мадона'.

Дали с език съм безмилостен 

като смъртен часовник

или да е нежен камшик на умел любовник.

Не искам никой да ми смесва боята

на моето вътре с друга някаква.

Да мога сам да си определям сезоните,

кога да пътувам или да хвърлям котва.

Не искам много – 

само квартира, в която

като в удобен калъф да положа душата си.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Тошкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много добро стихотворение,с прекрасен финал!
  • Човек трябва да бъде преди всичко себе си! Има и задължителни житейски компромиси, но свободата да си личност е свещена!
  • Ще намериш! Не знаешл къде? Ти самият си тази обител! Когато спреш да мислиш за околните преди да помислиш за себе си, душата ти ще се почувства комфортно. Сигурна съм!
  • Много съкровено и истинско. Но...кажи на лирическата си не само да иска, а да действа -– да разбие проклетата Клетка и да полети към Свободата си!!
  • Страхотно!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...